Милен Трифонов

Да, това правя – от § 2 до § 4 от Законопроекта.

На първо място, по отношение на така вече дълго дъвканата обществена квота. Може би Вие си спомняте, че аз бях един от хората, които в началото с ентусиазъм приеха тази идея. Отне ми известно време, разбира се, тъй като не съм специалист по конституционно право, да обмисля, да се консултирам. Тук не е някакъв вид проява на инат, колеги, или това, че Вие сте го предложили. Наистина искам да разберете правилно нашето становище. Ние всъщност много ясно казахме, че има сериозна опасност тези промени да доведат евентуално до пропадане на Законопроекта поради възможност те да бъдат обявени за противоконституционни. Юристите добре знаем, че правото не е математика и че две плюс две не винаги прави четири. Именно затова има и различни становища.

Всъщност това, към което аз тогава апелирах, е да се опитате да ги прецизирате, защото в крайна сметка това са Ваши предложения – конкретно предложенията на „Продължаваме Промяната“. В общи линии те въвеждат изискването, ако бъде прието, за квоти на четири организации в случая, което за мен е категорично неприемливо. Това, което и колегите изразяват като мнение, усещам, че и те самите по-скоро апелират към предложението на „Демократична България“. Там аз не виждам никаква пречка действително, ако организациите, които те предлагат, желаят да предложат такива кандидати, да бъдат припознати от народни представители – от един или от няколко. Действително има опасност от размиване на отговорността, която е изключително важна в случая – да стане ясно кой точно го предлага и кой ще носи тази отговорност.

Що се касае до това, че сме оттеглили част от предложенията, които сме направили, това е именно от желанието ни да прецизираме текстовете и да не предложим промени, които могат да бламират отново цялата промяна, която отново повтаряме. Това не е съдебна реформа, това е първата крачка. Правилно, искаме конструктивен диалог с Вас. Разчитаме, разбира се, на Вашите предложения. Виждате, че там, където бяха за нас правилни, ги подкрепихме. Всъщност видяхме от Вас подобно поведение за част от законодателните промени, които предлагаме. Вие също оттеглихте част от Вашите промени. Аз дори бях готов да подкрепя някои от тези промени – спомням си ал. 10 на един от членовете. Колегата Величков я оттегли. Така че това е нормална част от законодателния процес. Идеята е именно това – между първо и второ четене да се опитаме да прецизираме текстовете, за да ги направим максимално добри и работещи.

От гледа на точка на това кой колко е говорил, аз изповядвам винаги в практиката си една максима, че аргументите са силни не със своето количество, а със своето качество. И именно поради това, че не сме говорили толкова много… Всъщност, ако и ние бяхме говорили колкото Вас, може би щеше още няколко седмици да продължи разискването в комисиите. По тази причина, колега Величков, не сме говорили и толкова много, но смятам, че там, където сме се изказвали, сме се старали да бъдем изключително прецизни, ясни и конкретни. И повярвайте ми, ще продължим да го правим именно по този начин.

И накрая не мога да не се включа и аз в закачката с надеждата. Ами знаете ли, абсолютно съм съгласен, че българското общество има усещане за липса на справедливост – не само ние, юристите, които се налагаше да влизаме в съдебната зала години наред, а цялото общество. И една от основните причини за липсата на справедливост е това, което са сътворили през годините опитните в това Народно събрание. Така ги наричахме, нали – опитни. И обществото имаше надежда, че тези – опитните, ще успеят да проведат една съдебна реформа, ще гарантират на съдебната система независимост. На този етап това не се получи. И именно поради това в българското общество има една нова надежда. Тя се нарича „Прогресивна България“ и тя няма да ги разочарова. (Ръкопляскания от ПБ.)