Излизам на тази трибуна не като народен представител, даже не и като гражданин, а като майка. И се обръщам към колегите дами народни представители в тази зала:
Дами, само 57 на брой сме! И аз съм изумена как нито една от Вас не излезе, особено тези, които представляват мнозинството в тази зала, поне да се опита да убеди колегите си народни представители господа, които обясняват как правото на една майка е да отглежда детето си до две години минимум и нейната най-основна отговорност е тя да е до детето си. Колеги, дами, детето има нужда от една спокойна майка, няма значение до каква възраст, и това спокойствие може да се осигури само и единствено, ако има финансово спокойствие, стабилност в едно семейство. Когато една майка се притеснява и не може да си изплати сметките или не може да осигури някакви основни потребности на това дете – да му купи някакви основни неща, тя не може да бъде спокойна. И когато не е спокойна, няма никакво значение колко време тя е с детето си.
Изключително много съм емоционална да седя и да гледам оттук, от тази трибуна, в тази зала. Мен като жена, като гражданин, като народен представител, ме хвана срам да слушам господа на възраст, които да се оправдават, да говорят политически как едно нещо ще се случи някога в бъдеще, когато всички сме готови. Дори нямахте разумни доводи да откажете да не го приемете този закон. Единственият довод аз като майка, който чух, беше как децата имат нужда от майките си и как трябва майката да седи до децата си. Майката трябва да има право сама да реши колко време ще седи до децата си и какъв финансов ресурс може да им осигури. Изключително много съм огорчена от дебата, който преди малко се водеше в тази зала. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: