Красимир Вълчев

Благодаря, госпожо Председател.

Започвам отзад напред. Благодаря, господин Здравков.

Аз не Ви призовах, че с този бюджет трябва да направите революция и да смените коловоза – един влак не може, докато върви, да скочи от единия в другия коловоз, но Ви призовах да бъдете по-откровени и да кажете коя бюджетна политика подкрепяте, защото рано или късно трябва да го направите това нещо. Казахте: безотговорност на поколения финансисти. Аз по-скоро тук бих използвал трибуната да благодаря на поколения финансисти или на поредица финансови министри, които вярваха в благоразумната бюджетна политика от 1997-а до 2020 г., независимо от какво правителство, включително и леви правителства, и тя осигуряваше стабилна макроикономическа среда за развитието на България. Благодарение на нея ние получихме и покана за влизане в чакалнята на еврозоната през 2020 г.

ГЕРБ винаги е вярвала в тази политика и я е изпълнявала през 2020-а година. В най-трудните години, знаете – 2009-а, 2010 г., дори сме се въздържали от увеличение на пенсиите – изключително непопулярно, неправилно. Ако гледаме от гледна точка на разходите, е неправилно, а ако гледаме пак от гледна точка на разходите, всички неща, пак Ви казвам, които сме правили в последните години, са много хубави. Проблемът е, че когато ги съберем на едно място, те не кореспондират с данъчно-осигурителната тежест.

Алтернативната политика, която ни беше предложена, е да харчим повече, отколкото събираме. Това вкарва допълнителен ресурс в икономиката, това провокира инфлацията. Хубава е, удобна е тази политика, комфортна е за министъра на финансите, защото води до инфлационен данък. Той лъже, от една страна, че дава повече, а от друга страна, с другата ръка прибира повече чрез инфлационния данък.

Тази политика доведе и до сегашното влошаване на конкурентоспособността, измерено чрез дефицита в текущата сметка на платежния баланс. Тази политика е нечестна. Тя е нечестна и към данъкоплатците, нечестна е и към бъдещите поколения. И ако ние продължим с нея, нищо добро не ни чака. В Гърция пробваха, изкараха 20 – 20 и няколко години с тази политика и след това сметката дойде. На тази политика рано или късно ѝ идва сметката. И за да си обясните какво се е случило в последните години, слушайте господин Сабрутев и това, което той Ви говори с левия си патос. Благодаря.