Анна Бодакова

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е породен от факта, че много често, когато говорим за образование, говорим постоянно за учениците, а не говорим с учениците. И всъщност един от най-ефективните методи за включване на учениците в разговора, било то на възможно най-микро ниво в училищата или дори в по-общия разговор, е през ученическите съвети.

Ученическото самоуправление е много важен елемент от съвременния образователен процес и дава на учениците възможност да изразяват своите мнения и предложения, що се отнася до това как се управлява учебния процес, да защитават своите права и интереси и да участват във формирането на извънкласните дейности и инициативи в училището. Освен това те са изключително важни по друг параграф, а именно, че помагат на учениците да създадат гражданска култура, да започнат да изграждат своите лидерски умения и да поемат сами инициативата, вместо тя да идва отгоре.

Съгласно нормативната уредба ученическите съвети са признати като форма на управление и следва да подпомагат взаимодействието между учениците, педагогическите специалисти и училищното ръководство. Тяхното ефективно функциониране е от значение не само за подобряване на училищната среда, но и за формирането на демократични ценности и умения за участие в процесите на вземане на решения.

На практика обаче в значителна част от българските училища те функционират предимно формално, а в отделни случаи тяхната дейност е силно ограничена или на практика липсва, което е обвързано и с факта, че има много сериозни различия между отделните училища в страната. Докато в някои училища те работят активно – организират инициативи, провеждат регулярни срещи с ръководството и участват в обсъждането на важни решения, в други училища тяхната роля е сведена до формално изпълнение на базови задължения.

Тази неравномерност води до значителни различия във възможностите на учениците да упражняват правото си на участие в училищното самоуправление. Всичко това затруднява обективната оценка на тяхната работа на национално ниво.

И преди да пристъпя към въпроса си, ако позволите – и едно лично мнение. По време на миналия парламент един народен представител, който вече не е народен представител, си позволи да се държи, как да кажа, доста пренебрежително с представителите на ученическите съвети в България по време на кръгла маса, засягаща точно техните права. И аз много силно се надявам, че в момента Министерството на образованието, както и всички ние в тази зала, наистина ще отдадем на учениците не само още повече задължения, а и това – да чуем гласа им.

Така, към въпроса: разполага ли Министерството на образованието и науката с анализ на състоянието и ефективността на ученическите съвети и предвижда ли мерки, включително и нормативни промени, за гарантиране на реално ученическо самоуправление, участие на учениците при вземане на важни училищни решения и контрол върху изпълнението на задълженията им? Благодаря Ви.