Наскоро Ви запознахме с депутатите, които бягат най-много от час. В настоящия анализ ще Ви представим „отличниците на випуска“. Ще разгледаме кои са най-активните народни представители и парламентарни групи.

Ще се опитаме да отговорим на въпроса дали е по-важно количеството или качеството при законодателната инициатива? Дали повече вкарани законопроекти означава повече приети закони и кои са законодателните машини на 49-ото Народно събрание?

Коя партия води по внесени закони?

В настоящия анализ успяхме да сумираме участието на всяка една парламентарна група. В парламента формациите внасят нови законопроекти като вносители или съвносители. Ето защо в първата графика сме подредили класацията, като сме пресметнали пътите, в които политическите сили са вносители и съвносители.

Коя партия е внесла най-много законопроекти в 49-ото НС?

На първо място с участие от общо 92 законопроекта се нареждат управляващите тогава Продължаваме промяната – демократична България. Те са вносител в 57 и съвносител в 35 от случаите.

Веднага след това се нарежда техният коалиционен партньор за създаването и поддържането на кабинета „Денков-Габриел“. ГЕРБ-СДС участват в 77 законопроекта, като за 29 от тях са вносител, а за 48 - съвносител.

На трето място се нарежда третият участник в плаващото мнозинство в Народното събрание, участвал в преимането на ключови промени, включително промени в Конституцията. ПГ на Движение за права и свободи участва във внасянето на 40 законопроекта. Макар че е вносител само на 3 от тях, тя дава подкрепата си за 37 други.

На пръв поглед забелязваме характерното за всеки един парламент досега - парламентарното мнозинство (в 49-ото това са ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ) вкарва много повече законови промени, отколкото опозицията. Да преминем към нея.

На четвърто място се нарежда и първата парламентарна група, която се явява „противник“ на управляващата „сглобка“ в 49-ото НС – политическата група на Възраждане. Те участват във внасянето на 38 законопроекта. За разлика от ДПС, те искат да бъдат основната фигура, а не да играят поддържаща роля. Парламентарната група внася е вносител на 36 и съвносител на 2 законопроекта.

В нашите анализи неведнъж сме разглеждали хипотезата, че „Възраждане“ се явява политическа аномалия, която не се характеризира с белезите на останалата опозиция. Те са по-активни и по-шумни от останалите партии в опозицията. Трябва да отбележим, че е нормално за парламентарни групи, които не са поставени в позиция на власт, да бъдат по-слабо активни в Народното събрание, в което за приемането на закон се изисква мнозинство.

На пета позиция се нарежда ПГ на БСП за България с участие в 19 законодателни инициативи. Те са вносител на 13 и съвносител на 6 законопроекта.

На последно място, както в повечето парламенти досега, с най-ниска законодателна инициатива е най-малката парламентарна група - Има такъв народ. Те участват в 15 законопроекта, като са вносител на 9 и съвносител на 6.

Поглеждайки инфографиката, партиите са подредени спрямо изборните си резултати, с изключение на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които са разменени. Но дали голямото участие в създаването на законопроекти означава и задължително голям успех?

Кои са най-успешните законотворци?

Повече законопроекти означава повече направено за обществото. А дали е така? Нека разгледаме тази графика:Кол

Колко от предложените законопроекти на всяка партия са приети?

Разглеждайки законопроектите в качествена, а не в количествена статистика, ние веднага разбираме, че хипотезата „Колкото повече закони се предлагат, толкова повече законопроекти се приемат“ бива разбита. ПП-ДБ, които са най-големите законодателни машини на 49-ото НС не се справят достатъчно добре колкото ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които имат участие в по-малко законодателни инициативи, но повече приети закони.

Поглеждайки опозицията, „Възраждане“, които са най-активни имат същото количество приети закони, колкото и ИТН.

Разглеждайки процентното съотношение, нещата изглеждат по този начин:

Закръгляйки числата, получаваме следната успеваемост:

• ДПС: 68%
• ГЕРБ-СДС: 48%
• ПП-ДБ: 29%
• БСП за България: 26%
• ИТН: 20%
• Възраждане: 8%.

Процентното съотношение за прокарани най-много закони.

Веднага забелязваме следните неща – най-шумните в Народното събрание, без значение дали са опозиция или част от управляващото мнозинство, остават последни по % на приети законопроекти. Най-тихите пък се нареждат на челните позиции.

Това ни доказва следната теза – в един парламент не е важно кой-предлага най-много законопроекти, а кой успява да събере мнозинство около него.

Каква е разликата в геополитическото разделение?

Разликата в геополитическото разпределение на 49-ото НС.

49-ото Народно събрание безспорно беше доминирано от партии, които са настроени позитивно към евроатлантизма. Евроатлантиците разполагаха с 4 парламентарни групи, 179 депутати и внесоха 98 законопроекта.

От друга страна имаме евроазиатиците. Те разполагаха с 2 парламентарни групи, 57 депутати и 49 внесени законопроекта.

Среден брой внесени законопроекти

Разглеждайки средният брой внесени законопроекти на база народните представители на всяка парламентарна група, ние също наблюдаваме разместване в статистика:

Брой вкарани законопроекти на народен представител.

На първо място се нарежда втората по големина парламентарна група в 49-ото НС — тази на ПП-ДБ. Тяхната ПГ успява да вкара 1.5 законопроекта на народен представител.

На второ място изненадващо се нарежда най-малката парламентарна група в 49-ото НС – тази на ИТН. Формацията успява да вкара по 1.4 законопроекта на народен представител.

Наравно се нареждат групите на ГЕРБ-СД и ДПС с по 1.1 законопроекта на депутат. На последните две места се нареждат Възраждане с 1 законопроект на народен представител и БСП за България с 0,8.

Заключение: Ефективността е по-важна от количеството

В този анализ, който разгледахме, установихме следното нещо – през призмата на 49-ото Народно събрание, хипотезата, че повече внесени закони и по-голяма парламентарна активност означава повече въведени промени е опровергана.

Макар че ПП-ДБ са най-активни по отношение на внесени законопроекти, ГЕРБ-СДС доминират по приети количествено (37 / 77 > 27 / 77).

Също така се разбива и тезата, че по-честа законодателна активност води до по-голяма успеваемост. ДПС, които бяха най-тихи от плаващото мнозинство в 49-ото Народно събрание, успяват да прокарат 68% от законопроектите, в които участват. Това е с 39% повече от ПП-ДБ (29%), които са първенци по внесени закони.

Изводът е следният: Честото внасяне на законопроекти се явява не повече от един обикновен ПР за пред електората. Внесените закони винаги са се явявали на безплатна медийна реклама. Важното е да следим каква е успеваемостта на приемането им, а няма по-добър начин да го направите от секцията  ГЛАСУВАНИЯ И СТЕНОГРАМИ на уеб платформата „Стража“.

Събиране на данни: Георги Джамбазов
Анализ и графики: Любомир Цанев
Редакция: Благослав Михайлов