Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение преди всичко и най-вече по законопроекта, внесен от Министерския съвет. Независимо от доста силния песимизъм, изразен от госпожа Тоткова, аз искам и ще си позволя да поздравя Министерството на труда и социалната политика, разбира се, и министър Шулева за този изключително силен и радикален според мен в много отношения законопроект. Разбира се, истинското значение на законопроекта трябва да се оценява в контекста на новата стратегия на правителството в социалната политика, но и сам по себе си той е достатъчно впечатляващ.
Кои са според мен безспорните достойнства на обсъждания днес законопроект? На първо място, това е смяната на философията за социалното подпомагане на основата на диференциран подход към субектите; въвеждането на нов ред в социалните отношения в посока на по-голяма социална справедливост; установяване на точен адресат и по-целенасочена социална помощ в зависимост от конкретните характеристики на субектите; разширяване на достъпа до системата на социалното подпомагане и създаване на механизми за използване на помощта по предназначение; насочване на помощите за хората с увреждания към създаване на условия за интегрирането им в обществото и тяхната независимост.
Нов изключително важен приоритет в предлагания законопроект е развитието на социалното подпомагане в посока от социална помощ към заетост. По същество това е едно отношение към хората в трудоспособна възраст, озовали се в положението на трайно безработни. Принципната постановка в това отношение е да бъде направен преход от философията на помощ към философията на помощ за самопомощ. Така хората в трудоспособна възраст от пасивен обект на социална помощ ще станат активен субект на пазара на труда, ще запазят своите трудови навици и пригодност, както и възможностите си за социална реализация. Ще се трансформират и разходите на държавния бюджет – от пари, отпускани за социални помощи, към разходи за реална заплата, социална сигурност и участие. Тук може би е мястото да спомена, че активната политика към хората в трудоспособна възраст според данните на едно социологическо проучване напоследък среща 90 на сто одобрение от страна на българското население.
Изключително важно предимство на предлагания законопроект е очертаната в него възможност за приоритет на развитие на социалните услуги, насочени към преодоляване на социалната реализация, изолация и съобразени с европейската практика. Много важно значение в това отношение ще има насочването на социалните услуги към най-уязвимите групи – самотни хора, хора с увреждания, деца в риск, представители на етнически общности и преди всичко на ромската общност, преход от институционални грижи към услуги, които оставят човека в неговата общност и семейна среда, и в тази връзка намаляване броя на хората в институциите и на самите институции, както и създаването на алтернативни социални услуги – дневни, ресурсни, консултативни центрове, наблюдавани училища, микродомове, домашни и социални услуги.
Важно предимство на законопроекта е усъвършенстването на структурата на управление и финансиране на системата. Ясно са очертани отговорностите на държавата и общините в изграждането и управлението на заведенията за социални услуги. Важен момент е привличането на неправителствените организации при изпълнение на функциите на държавата за преодоляване на социалната изолация чрез осигуряване на достъпни социални услуги. Познаването на спецификата на отделните общности – бит, култура, религия, трудови и социални умения, здравословно състояние и др., отрежда на неправителствения сектор мястото на равностоен партньор при разработването и осъществяването на социалната защита и гарантиране достигането й до всеки конкретен адресат.
Разбира се, както всяка човешка дейност, или по-скоро като всеки продукт на човешката дейност и този законопроект се нуждае от прецизиране и уточняване с оглед на неговото усъвършенстване. Ето и някои бележки, които бих искал да споделя в тази посока.
Считам, че би било добре всички необходими допълнителни уточнения – ред, регламенти, критерии, стандарти и др. да бъдат уредени единствено в правилника за приложение на закона, а не в различни наредби, което ще улесни бъдещата работа в тази насока. Освен правилник за приложение на закона следва да се помисли и за приемане от Министерския съвет на устройствен правилник за Агенцията за социално подпомагане. Не е предвидено, но може да се обмисли и приемането от Министерския съвет на устройствен правилник за дейността и управлението на Фонд “Социално подпомагане”. Това не е предвидено в проекта, но предложението е свързано с очакваното увеличение на лицата, финансирани от този фонд, както и разширяващата му се функция. Ако не се приема предложението за устройствен правилник, редът за управление на фонда трябва да се регламентира в правилника за приложение на закона. Необходимо е правилникът да регламентира ред, условия и критерии за предоставяне на услуги от различни лица, ред и критерии за кандидатстване за средства от републиканския или общинските бюджети, а също така от фонд “Социално подпомагане”. Необходими са и критерии, по които общините ще предоставят управлението на специализираните институции и ще класират най-добрите доставчици.
Като изразявам още веднъж личното си удовлетворение от представения законопроект, призовавам всички народни представители да го подкрепят на първо четене. Аз лично ще направят това с дълбокото убеждение, че с този законопроект се прави една доста мащабна крачка в насока на усъвършенстване на социалната сфера в посока на европейската интеграция на България. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Издържаме се единствено чрез малки дарения от физически лица!
Също можете да направите , както и да ни дарите по или .