Снежина Чипева

Благодаря, господин председател.

Уважаеми народни представители, ще направя изказването в качеството си на съвносител по Закона за адвокатурата, внесен от Камелия Касабова, Валери Димитров, Нина Чилова и Снежина Чипева.

В представения от нас законопроект, който предлагаме да бъде одобрен на първо четене, в чл. 4 са предвидени условията за придобиване на права на адвокат. Предлагаме адвокат да не се става направо след теоретико-практическия изпит, а след поне две години юридически стаж. Предвиждаме фигурата на помощник-адвокат. За лицата, които нямат този двегодишен стаж за придобиване право на адвокат, се полага изпит, от който се освобождават кандидатите с научна степен по правни науки и тези, които имат юридически стаж повече от пет години.

Подлежи на поправка предложената ал. 1 на чл. 7 – документите, които кандидатът за адвокат подава, трябва да се посочат в закона, а не да се определят с решение на Висшия адвокатски съвет, както е по проекта.

В чл. 11-21 се уреждат условията, при които чуждестранни адвокати могат да извършват адвокатска дейност в България. Тя може да е еднократна или постоянна при трайно установяване на чуждестранния адвокат. Той трябва да установи придобиването на адвокатски права в съответната чужда държава.

Също както в другия проект за нов Закон за адвокатурата предлагаме въвеждането на фигурата на помощник-адвоката. Според нашия проект, патронът, под чието наблюдение помощник-адвокатът извършва адвокатска дейност, трябва да има поне пет години адвокатска практика. Това ни се струва достатъчно.

По другия проект, освен това изискване за патрона, се предвижда, че той трябва да има десет години юридически стаж. Смятаме, че петгодишната адвокатска практика на патрона е достатъчна.

До второ четене следва да се преобсъди дали предвидената в чл. 41 на проекта клиентска сметка е необходима.

На сдружаването на адвокати са посветени членове 54-63, като съответната глава е с название "Съвместно упражняване на адвокатска дейност".

По традиция адвокатската дейност представлява упражняване на свободна професия въз основа на лично доверие между адвокат и клиент и с пряко общуване между тях въз основа на избор на адвоката от клиента.

Съществена новост в проекта е предлаганата възможност адвокатите да упражняват професията чрез създадени от тях търговски дружества.

Мимоходом ще отбележа, че в чл. 54, ал. 3 думите "не са търговци" трябва да отпаднат, тъй като се разминават с основната идея – ал. 1 на същия член. Предложението в проекта да се предвиди създаването на търговски дружества за упражняване на адвокатска професия може да срещне и възражения. Тъй като това е принципен въпрос, той заслужава да бъде обсъден по-обстойно още на първо четене, за да се очертае по-възможност по-рано становището на парламента по него. Предложението е почерпено от чужд опит.

В подкрепа на предложението могат да се изтъкнат две основни съображения – ще се създаде по-добра възможност за навлизане в адвокатската професия на млади хора, на които чрез подобна организационна форма ще се осигури по-бързо и по-лесно намиране на работа, която същевременно ще е разнообразна. Така ще се създадат условия и за повишаване на квалификацията на младите адвокати.

Същевременно друго сериозно предимство на създаваните адвокатски търговски дружества е чрез повече хора да се обслужват комплексно по всички правни отрасли различните клиенти, особено когато тези клиенти са юридически лица с разнообразен предмет на дейност. Те ще могат да ползват услугите на специализираните по съответните правни материи адвокати, организирани в тези търговски дружества.

Животът се усложнява. Правното регулиране се разширява по обем ежедневно. Адвокатът, вещ във всички правни области и поемащ работа във всяка от тях, вече принадлежи на миналото.

Освен това ние като вносители не смятаме, че възможността на клиента за избор ще бъде накърнена. Опосредяването на връзката “адвокат-клиент” чрез съответното търговско дружество не изключва този избор и прякото общуване с адвоката, който в конкретния случай ще се грижи за интересите на клиента. Затова ни се струва, че подобни форми на сдружаване имат право на съществуване и законът може да ги предвиди, за да се види в живота тяхната целесъобразност.