Хасан Адемов

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости от Министерството на финансите, от Комисията за финансов надзор, от Асоциацията на Дружеството за допълнително пенсионно осигуряване! Изброявам всички тези хора, защото през последните години те положиха максимум усилия, първо, да направят анализ на това, което се случва във втория стълб на пенсионното осигуряване

На следващо място успяха в рамките на последната година да подготвят Законопроекта, който сега е на нашето внимание. За голямо съжаление, съдбата на този законопроект е доста нерадостна, ако мога да използвам този термин, защото аз си спомням, че преди, мога да бъркам годините, но преди десетина години един вариант на този законопроект беше приет на първо четене. За голямо съжаление не успя да стигне за второ четене, тъй като беше приет пак в края на един мандат. Тоест дискусията за въвеждането на мултифондовата реформа в българското общество върви през последните 10 и повече години. Всички експертни анализи, всички препоръки на Икономическия социален съвет, на ОИСР и на други организации са намерили място в предложения законопроект. Проучен е и опитът на редица държави от Прибалтийските републики, Полша, Румъния и други държави, за да може в крайна сметка да ни бъде представен един законопроект, който отговаря на етапа на развитие на българската пенсионна реформа.

Уважаеми колеги, трябва непременно да поздравим вносителите от Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор и Асоциацията за подробно разписаните мотиви. В рамките на 15 страници са разписани на базата на експертиза – разбираема за средно финансово грамотни лица. Мотивите дават възможност на всеки един да се запознае с това, което се предлага в предложения законопроект.

Сега, в Комисията по труда и социалната политика възникна дискусия по въпроса сега ли е моментът да се внесе този законопроект – толкова сложен, важен законопроект, трябва ли в края на мандата на това Народно събрание? Не трябва ли в рамките на така наречената Пътна карта да бъдат разгледани въпроси, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване? Колеги, моето мнение е, че внасянето на този законопроект закъсня. Защото нашите колеги от Хърватска, които са с около два милиона и нещо население, реализират достатъчно сериозна доходност от въвеждането на мултифондовата реформа. Тази доходност, както беше казано на заседанието на Социалната комисия, е над 15 милиарда – повече отколкото е реализирано от българската пенсионна система.

На следващо място, искам да кажа, знам че това е базово изказване, но искам да кажа, че много хора в България не правят разлика между държавното обществено осигуряване и допълнителното пенсионно осигуряване. Говоря за философията, говоря за принципи.

Държавното обществено осигуряване функционира на разходопокривен принцип. Някои от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ искаха да попитат каква е доходността от държавното обществено осигуряване. От държавното обществено осигуряване няма никаква доходност. Там има едни пари, които влизат в системата. С парите на сегашните работещи се плащат пенсиите на сегашните пенсионери, като към това се добавя и трансферът от държавния бюджет към държавното обществено осигуряване. Тоест там рискът е изцяло системен. Дължи се на демографски проблеми, дължи се евентуално на финансови кризи и така нататък, но се поема изцяло държавното обществено осигуряване.

Докато капиталовите схеми работят на съвсем различен принцип – всеки има индивидуална партида. Парите са собственост на осигурените лица. Парите от индивидуалните партиди по съответния законоустановен ред се инвестират. Благодарение на тези инвестиции има доходност. Това е огромната разлика и там рискът с предложените нови текстове в Кодекса за социално осигуряване е споделен между осигурените лица и осигурителите.

Уважаеми дами и господа, в предложения законопроект няма нито един текст, който да е против интересите на осигурените лица. Тоест за първи път има съвпадение между интересите на осигурителите и на осигурените лица. Защото, вижте, какво означава капитализиране на пенсионноосигурителните дружества. От 0,5% от активите сега Законопроектът задължава частните пенсионни фондове да извадят до 2% от активите, тоест увеличават капиталовата адекватност. За какви рискове говорим, след като рисковете, които са в пенсионното осигуряване, на практика от 5 гаранционни фонда, сега гаранционните фондове стават 11 на брой. 11 гаранционни фонда, които дават възможност както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане да има достатъчно гаранции за парите на осигурените лица. След малко ще кажа точно за какви гаранции става въпрос, но преди това нека да кажа каква е целта изобщо на тези предложени промени.

Уважаеми колеги, народопсихологията на българина е: искаме да бъдем еднакво бедни, не сме съгласни да бъдем различно богати. А тези законопроекти, тези текстове дават възможност на базата на собствения осъзнат избор на осигурените лица да има рисково инвестиране в рисков инвестиционен профил. Защото сегашният профил на инвестициите, сегашният инвестиционен профил не дава възможност за по-голяма доходност, тъй като, понеже става въпрос за публични пари, инвестициите са в сигурни инструменти, а не са в инструменти, които носят собствения риск. Тоест толерантността към риска на осигурените лица не е подложена на никакво изпитание.

Затова искам да продължа по-нататък, всъщност с това, което се предлага – мултифондовата система. Тук беше казано и от вносителите, и от колегите – става въпрос за това всяко едно осигурено лице, в зависимост от жизнения цикъл, да избере риска при инвестиционния профил. Ако си по-млад, естествено, когато започваш сега осигурителния си път, естествено, да предпочетеш да избереш рисковия, динамичния фонд, който дава възможност за по-големи инвестиции. Не може да инвестираш в консервативни инструменти и да очакваш да има по-голяма доходност. Това няма как да се случи, няма такава логика, затова предложението е на базата на информиран избор. И тук е голямата въпросителна пред този законопроект: какви са възможностите за това българските осигурени лица да бъдат информирани достатъчно, за да могат на базата на минимална финансова грамотност да изберат своя профил? Ако не го изберат, тогава има случайно разпределение.

На следващо място, тук беше казано защо се заменя гарантирания минимален доход. Уважаеми дами и господа народни представители, по сега действащото законодателство Комисията за финансов надзор на базата на двугодишен период определя минималната доходност. Какъв е тогава интересът на пенсионните дружества да гонят доходност, която е над минималната доходност, която се определя от Комисията за финансов надзор? Ако те реализират по-висока доходност, това означава, че трябва допълнително в гаранционните фондове да внесат достатъчно пари от собствения ресурс. Затова интересът на осигурителите не съвпада с интереса на осигурените лица. Затова се въвежда така наречения пазарен подход, пазарен показател, наречен бенчмарк, който се определя на 3-месечен период от Комисията за финансов надзор. Този пазарен механизъм дава възможност за сравняване на доходността, тоест въвежда конкурентния принцип между частните пенсионни фондове, за да може на практика да се реализира по-добра доходност. Забележете – нали знаете, че има резервен фонд за гарантиране на минималната доходност – средствата, които са половин процент от активите на дружеството, средствата за покриване на резерва на минималната доходност отиват във фонда за гарантиране на брутния размер на вноските. И когато казах гарантиране на брутния размер, трябва да е ясно на всички, че брутните вноски на всяко едно осигурено лице плюс доходността са гарантирани. Има гаранционни фондове за това. Тоест осигуреното лице не може да загуби нито един лев от тези средства. Това е гарантирано със съответните гаранционни фондове.

На следващо място, по отношение на таксите. Разбира се, тук дискусията може да върви в различни посоки – дали могат да бъдат намалени, но експертните разчети са тези, които дават отговора на въпроса какъв трябва да бъде размерът на таксата, защото таксата покрива определена услуга, определено действие. Ако тези такси трябва да бъдат променени, по един или друг начин, има възможност за предложения между първо и второ четене. Разбира се, че става въпрос за първи път за стъпаловидно намаляване на удръжката от всяка вноска за 10-годишен период.

На следващо място, въвежда се двукомпонентната такса. Тук тя беше критикувана, но забележете, интересът на осигурените лица за първи път съвпада с интереса на осигурителите, защото единият компонент е фиксираният компонент, но другият компонент е плаващ компонент и той е свързан с инвестиционния резултат. Ако инвестиционният резултат е по-висок, тогава се повишава таксата и това е предвидено в следващите 10 години. Тоест интересът на осигурените съвпада с интереса на осигурителите.

По отношение на допълнителната пожизнена пенсия за старост. Уважаеми колеги, вижте сега, когато изпълниш условията за пенсиониране съгласно втория пенсионен стълб по правилата на допълнителното пенсионно осигуряване, когато сключиш договор за допълнителна пожизнена пенсия за старост, там има един технически процент, който дава възможност за флуктуиране на резултата. Ако резултатът от инвестирането на парите във фонда за допълнителна пожизнена пенсия флуктуира по някакъв начин, на базата на този технически лихвен процент се променя и размерът на тази допълнителна пожизнена пенсия. Сега този технически лихвен процент отпада и за първи път в българското пенсионно законодателство се гарантира размерът на първата определена пенсия. Тоест, когато сключиш договор с пенсионноосигурителното дружество, всички нетни вноски плюс доходността, която е от управлението на тези средства, се запазва до края на последната пожизнена пенсия, тоест няма никаква възможност за намаляване, а гарантиране на допълнителната пожизнена пенсия за старост.

На следващо място, по отношение на повишаването на изискванията към капитала на пенсионноосигурителното дружество. Вече казах, че от 0,5% това изискване се повишава на 2% от активите на дружеството, тоест капиталната адекватност е за сметка изцяло на частните пенсионни дружества.

На следващо място, един много важен въпрос. Уважаеми колеги, с наредба на Комисията за финансов надзор се предлага да бъдат повишени изискванията към осигурителните посредници. Какво означава това? Оттук нататък изискванията стават много по-сериозни във връзка с условието да може да направят осигурените лица информиран избор. Тоест има изискване за изпити, има изискване за квалификация, има изискване за допълнителна квалификация, продължаващо обучение и така нататък.

В заключение, искам да дам няколко факта, които са показателни. Уважаеми колеги, за последните три месеца на 2025 г. фондовете на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване са регистрирали 500 млн. лв. печалба, която печалба от доходност е разпределена по партидите на осигурените лица. За последните три месеца – 500 млн. лв., които са по индивидуалните партиди на осигурените лица.

И още нещо, за последните три години – 2022 – 2025 г., хармонизираният индекс на потребителските цени – 2022 – 2025 г., е 10,9%. Доходността от частните пенсионни, от универсалните фондове е около 6 – 7%. От допълнителните, от доброволните фондове е малко по-висока доходността. Средната доходност за последните три години е около 20%. Около 20%! Доходност – 20% за последните три години, средна доходност – 10,9% хармонизиран индекс на потребителските цени. Тоест това е доказателство за това, че системата на допълнителното пенсионно осигуряване в България работи.

И още нещо, последно, с което завършвам, предлага се този законопроект да влезе в сила от 1 януари следващата година. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от АПС.)