Отсъствията на народните представители често предизвикват силни емоции у гражданите. Някои хора изразяват възмущение, че те отказват да присъстват в залата, други казват, че народният представител не може да бъде приравнен на служител и че трябва да бъде съден по цялостния ефект от действията си, а не по това колко често влиза в пленарната зала.

И в двата случая, отсъствията на законотворците в парламента са важен индикатор за тяхната ангажираност и изпълнение на задълженията им пред обществото. Дори да се обсъждат законопроекти с по-малко обществено значение, присъствието на политиците в пленарната зала е ключово за процеса на законодателството и дебатите по важни национални въпроси.

Затова решихме да разгледаме колко често депутатите от 49-ото НС са присъствали на гласувания. Припомняме, че това Народно събрание излъчи редовния кабинет на Акад. Николай Денков и бившия еврокомисар Мария Габриел, продължил от април 2023 до юни 2024 – малко повече от една година.

Като равносметка за 49-ото НС, нека първо покажем как се промени броя на мандатите за различните парламентарни групи (след предсрочните избори от юни 2024):

Въпреки, че често срещаме възмущение към отсъствията на депутатите, редно е да проверим дали отсъствията са имали ефект върху изборните резултати, или това се дължи на други фактори.

Този анализ е направен, използвайки нашата специална база данни от изказвания и гласувания, извлечена от протоколите на заседанията на Народното събрание.

Сега нека разгледаме, кои са „учениците“, които бягат от час, вместо да внимават в урока?

Как отчетохме отсъстващите от гласуванията?

Съгласно действащите наредби, администрацията на Народното събрание е задължена да прикачва към стенографския протокол разпечатки в електронен вид от системата за гласуване. В тях гласовете са групирани в няколко категории:

При регистрация за проверка/кворум

Регистрацията се извършва в началото на всяко заседание на Народното събрание и при искане за проверка на кворум. Ако чрез електронната система се регистрират по-малко от 121 народни представители, то на самото заседание не могат да бъдат взети решения. Отчитат се три възможни стойности при регистрация:

• Присъстващ (П);
• Отсъстващ (О);
• Ръчно регистриран (Р).

Отчитане на резултатите при гласуване

При гласуване, електронната система на Народното събрание отчита четири възможни стойности, като за приемането на дадено решение (в повечето случаи, когато не се гласуват промени по Конституцията, например) се изисква определено мнозинство. То изисква 50% +1 от гласовете да бъдат в подкрепа на предложения закон, изменение, наредба и т.н. Възможните опции за гласуване са:

• За (+);
• Против (–);
• Въздържал се (=);
• Негласувал (0).

Кой най-често бяга от час?

10% от представителите (24) не участват в над половината гласувания

В нашия анализ за 47-ото Народно събрание, ние извадихме петимата народни представители, които са пропуснали най-много гласувания. По повод 49-ия парламент, ние извадихме всички депутати, които не се явяват на повече от половината гласувания. Те се нареждат в следната класация:

24 депутати (10% от всички) от цялото 49-о НС отсъстват в над 50% от гласуванията. От тях лидер с деветима са БСП, на второ място се нареждат ДПС с петима, следвани от ПП-ДБ с четирима. Четвърто място е споделено между ГЕРБ-СДС и ИТН, които имат по двама често отсъстващи. Петото място се дели между лидера на Възраждане Костадин Костадинов и независимия депутат Радостин Василев. 

Образцовите политици не стават за пример

Прави впечатление, че въпреки силната и ясна заявка на тогавашния лидер Корнелия Нинова, че нейната ПГ ще бъда „конструктивна опозиция“ и „единствена алтернатива“ на кабинета „Денков-Габриел“ и така наречената „сглобка“, БСП разполага с най-много депутати, които отсъстват от гласувания, въпреки че са пета политическа сила в 49-ото Народно събрание.

Следва да отбележим, че техният основен конкурент „Въраждане“ , който се стреми да грабне сегмент от електората, към който се стреми и столетницата, излиза от досега потвърждаващата се теза, че опозицията отсъства повече от управленците и се превръща в едно парламентарно изключение.

Не можем да пропуснем и факта, че голяма част от лидерите в тази класация са председатели и заместник-председатели на парламентарните групи. Като тогавашните председатели на ПГ на ДПС, ГЕРБ, ПП-ДБ и „Възраждане“ се нареждат като лидери сред своите партии по „бягане от час“. Единственият председател на парламентарна група, който е гласувал в повече от 50% от случаите, е Тошко Хаджитодоров от ИТН.

Дамите се оказват по-сериозни

На политическия терен се наблюдава огромна разлика между поведението на различните полове. На фона на добре диверсифициран парламент, в който немалка част от представителите са от женски пол, ни бива показано, че депутатите от женски пол присъстват по-често на гласувания.

На фона на всички 24 народни представители, които отсъстват в над 50% от случаите, само 2/24 са жени. Т.е. мъжете са с 11 пъти повече. Двете отсъстващи дами са и членове на парламентарната група, в която има най-много бягащи от час – БСП.

Какво е геополитическото разделение?

Геополитическото разделение между най-отсъстващите депутати се оказва балансирано: 1:13:11. Единствният независим народен представител, който попадна в тази класация, е Радостин Василев. В началото, депутатът бе част от партия ИТН, като след това премина към ПП-ДБ. Двете формации са с евроатлантическа насоченост. След напускането на втората и основаването на МЕЧ, бившият депутат започна да държи популистки политики с по-източна насоченост. Ето защо сме го поставили в графа „Неопределен“.

С 13 от най-негласуващите разполагат евроатлантическите формации ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и ИТН, а с 11 БСП за България и Възраждане. 

Някои бележки относно геополитическа ориентация на партиите:

1. С присъединяването на ИТН към семейството на Европейските консерватори и реформисти, те се причисляват към евроатлантическото семейство.
2. „Възраждане“ продължава да изземва функцията на БСП като партия, представляваща гласа на хората, позитивно настроени към Русия.
3. „Възраждане“ е смекчила и дори може да се твърди, че се е отказала от своята евроскептична позиция и в момента основно е настроена срещу Америка. Това се вижда в рязката промяна на партията на Костадинов, която заяви, че не желае да напуска Европейския съюз, а да го реформира и промени реториката си от „Референдум за членство в НАТО и ЕС“ към „Референдум за членство в НАТО“.

Кои са водещите лидери по отсъствия от всяка партия?

ГЕРБ-СДС

Започвайки с най-голямата парламентарна група, тази на ГЕРБ-СДС, най-отсъстващите са и 5 от най-разпознаваемите лица. Първият от тях е, естествено, лидерът на партията, Бойко Методиев Борисов, който не се е явил в 89,3% от случаите. Делян Александров Добрев, който изигра ролята на партийния революционер против правителството „Денков-Габриел“, е отсъствал в 61,8% от случаите. Росен Димитров Желязков, който беше предложен за министър-председател по време на първия връчен мандат на ПГ на 50-ото НС от президента, в 49-ото е отсъствал в 49,8% от гласуванията. Красимир Георгиев Вълчев, бивш министър на образованието, отсъствал от час през 47,4% от времето. Георги Тенев Станков пък го няма в 47%.

Продължаваме промяната - Демократична България

В „Продължаваме промяната-Демократична България“ се наблюдава същата тенденция с това лидерите да бъдат най-отсъстващи. Кирил Петков Петков, съпредседателя на ПП, не е гласувал в 65,3% от случаите, а неговият другар Христо Любомиров Иванов, съпредседател на ДБ, не е упражнявал гласа си в 61,3%. Следвани са от трима депутати от ПП - Бойко Илиев Рашков  (55,3%), Явор Руменов Божанков (51,0%) и Христо Христов Петров (47,5).

Възраждане

Националистическият глас в 49-ото Народно събрание се хвали с далеч по-малък % на отсъствия. При тях лидерът на партията Костадин Тодоров Костадинов оглавява листата с 52,2% отсъствие от гласувания, следван от Станислав Добринов Стоянов с 36,5%, Даниел Станиславов Проданов с 29,5%, Светослав Тодоров Тодоров с 29,3% и Петър Николаев Петров с 26,6%.

Движение за права и свободи

ПГ на ДПС в 49-ото НС преживя смяна в ръководството. Стартиращият председател Мустафа Сали Карадайъ води тяхната класация с отсъствия в 90,8% от случаите, следван веднага от заместилия го Делян Славчев Пеевски, който не се появява в 87%. Димитър Иванов Аврамов не е упражнявал правото си на глас в 79,2% от случаите, следван от Йордан Кирилов Цонев в 65,1% и Рамадан Байрам Аталай в 61,4%.

БСП за България

Представители в ПГ на коалиционното формирование на столетницата стартират с отсъствието на Петър Георгиев Кънев, който е остъствал в 67,7% от случаите. След това е Манол Трифонов Генов, който не е упражнил своето право на глас в 64,9% от случаите. Драгомир Велков Стойнев е следващ с 64,5%, Корнелия Петрова Нинова с 63,1% и Богдан Емилов Боцев с 61,3%.

Има такъв народ

„Има такъв народ“ са най-малката парламентарна формация и активността им е близо до тази на „Възраждане“. Станислав Светозаров Балабанов е липсвал в 54,3% от гласуванията. Гроздан Спасов Караджов в 53,7%. Филип Маринов Станев в 47% от случаите. Ивайло Ванев Вълчев в 40,5, а председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов Хаджитодоров - в 38,9%.

Заключения

Въпреки лидерската тенденция за отсъствия, се наблюдава, че в ⅘ от случаите на ПП-ДБ, най-негласуващи са представители на все още неопределилата се между ляво и дясно коалиция - Продължаваме Промяната, докато движение „Да, България“ и ДСБ остават вдясно на политическия спектър. Техният антипод пък „Възраждане“ демонстрира по-голяма активност при законотворчеството на Република България, демонстрирайки едно изключение за опозиционна партия.

В мнозинството, най-големите бегълци от час са мъжете. От 30 народни представители, по 5 за всяка ПГ, единствената жена, която се вписва в тази категория, е Корнелия Нинова. От 24 депутати, които не вземат редовно участие в дейността на НС, представителите на женския пол са две, отново от БСП.

Разглеждайки тези данни и разликата в мандатите между 49-ото и 50-ото НС, не можем да заявим, че хипотезата, че „Отсъствията водят до спадане на електората“ е вярна. Всъщност, това строго зависи от гласуващите за парламентарните групи. Възраждане постоянно се хвали с постигнатото пред електората си, което се случва в пленарната зала и те имат нужда да демонстрират повече активност. От друга страна, ПП-ДБ-ГЕРБ-СДС-ДПС бяха в управляващо мнозинство и техните резултати не зависеха толкова от законодателния орган, колкото от изпълнителната власт.

Въпреки това, разликата в мандатите е породена от комплексни причини, като например създалата се сглобка между ГЕРБ-СДС-ПП-ДБ-ДПС, вътрешният „приятелски огън“ в нея, зле отиграни събития, като изолзване на извънредни включвания с цел дискусия между основните формации в кабинета „Денков-Габриел“ и други. Т.е. хипотезата, че един народен представител липсва от гласуване довежда до загуба на електорат е невярна, като това можем да видим в увеличаващите се места в НС за ДПС.

От „Стража“ Ви призоваваме да следите внимателно гласуванията на Вашите народни представители, за да правите възможно най-информирания избор.

Събиране на данни: Георги Джамбазов
Анализ и графики: Любомир Цанев
Редакция: Благослав Михайлов